Обичам гениалните идеи

Обичам гениалните идеи. Особено, когато са прости и носят вдъхновение и човещина.

И не обичам да се обяснявам за тях. Тук не е нужен преразказ с елементи на разсъждение. А само едно голямо "Браво!".

Маркетингът (може да) ще спаси света.

Прошка

Днес е "ден на прошката".

Хората са умиротворени някак, вдъхновени да получат прошка от близките си, да се "изповядат", за да живеят по-спокойно, да дишат по-лесно. Красив празник, един от най-българските празници - така го описват мнозина. Да, има нещо красиво в това да се смириш ... пред вината. Да се изправиш лице в лице с нея. И да поискаш помощ от тези, към които я чувстваш, за да простиш на себе си. ... Защото явно нямаш сили да го направиш сам. 

Християнски празник ли е? Езически ли? Или чисто български? Има ли значение всъщност, не зная, но се замислям. Християнски или чисто български. Залагам на едно от двете.

Любопитно е. Американците имат "Ден на благодарността", ние - "Ден на прошката". Едно от малкото неща, за които безусловно им се възхищавам, и малко завиждам.

За толкова много неща съм изпитвала вина. Ако има състояние, което безпогрешно мога да разпозная у себе си - това е вината. Много сме си близки, говорим си "на ти". Даже се забавляваме заедно. Но, той животът е мъдър. Наскоро ми даде добър урок за това колко злововредно, мълниепагубно и мръснобезсмислено е това чувство. Запрати ми тази истина право в лицето и изтрезнях. Когато разбрах как едно от нещата, за които съм се чувствала най-виновна в последните години, "въобще не е по моя вина". Ха сега - оправяй се! Голям смях падна. През сълзи ;-)

Та така. Има много неща, за които да се извинявам. И всеки ден ми идва да се извинявам.

На майка си, на баща си, на сестра си, на хора, които вече не са сред живите, на приятели и близки ... на Света, че не мога да му помогна, както ми се иска. На себе си. Да не говорим на себе си. И докъде ще доведе това? Да се извиняваме, че сме това, което сме ... че искаме, че чувстваме, че се страхуваме, че грешим. Едва ли не, че дишаме, че живеем ... Така погледнато - няма много смисъл. Даже е доста глупаво и наивно.

Хубаво нещо е прошката. Но само, когато я търсиш от себе си. За всички други, горепосочени - предпочитам да

БЛАГОДАРЯ.

П.П. Сега се налага да ходя да искам прошка и защото се забавих с писането и ме чакат на масата ;-)

Страст

Страстта се оттръска от натрупалите я снежинки и бавно прекрачи прага на вратата.



"Хмм, хубаво е тук", си каза тя. - "Някак удобно, уютно. Ще поостана ...Затова ...

... да не бързаме".

И започна бавно да се съблича.

Годината тепърва започваше.

...

Предколедно

Няма нищо случайно, но случайно попаднах на едни стоплящи, съдоразширяващи истини от Майка Тереза. Хубаво е да не забравяме това, което често не помним:

Най-прекасният ден-Днешният 

Най-голямата спънка-Страхът 

Най-лесното нещо-Да се заблудиш 

Най-голямата грешка-Да паднеш духом

Коренът на всички злини-Егоизмът

Най-приятното развлечение-Работата

Най-лошото поражение-отчаянието

Най-добрите учители-Децата

Най-първата необходимост-Общуването

Най-голямото щастие-Да си полезен на другите

Най-голямата тайна-Смътта

Най-неприятният недостатък-Лошото настроение

Най-опасният човек-Льжецът

Най-коварното чувство-Ненавистта

Най-красивият подарък-Прошката

Най-необходимото-Домашното огнище

Най-краткият път-Правилният

Най-приятното усещане-Вътрешният мир

Най-добрата защита-Усмивката

Най-доброто лекарство-Оптимизмът

Най-доброто удовлетворение-Изпълнен дълг

Най-мощната сила на света-Вярата

Най-стимулиращият дар-Надеждата

Единствената реалност-Любовта

Ето и източникът: http://www.lifehackerbg.com/self-improve/citati-ot-maika-tereza/

Престъпление и наказание за "хубавата Елена"

Днес един млад мъж застреля друг млад мъж и се опита да сложи край на живота си (засега с неясен резултат) на централно кръстовище в София. Най-вероятната причина, за "късмет" на МВР - любовен триъгълник. Един отнет невръстен живот, втори - клатещ се на ръба на смъртта. Един трети, съсипан от най-вероятна непоносима вина, която му се стоварва като страшен, безкраен кошмар.

Нямаше как да не забележа две неща, които едновременно много ме притесняват и провокират да взема отношение:

1. Почти самодоволния тон, с който МВР съобщава причината за трагедията. Демек - това е "битова драма", престъпност в България няма. Отговорната институция си върши работата отговорно. И би било безотговорно да не преизберем ръководството й на предстоящите избори.

2. Появилите се веднага коментари за това как, ако жената "знаела къде да си разтваря краката", нямало да се стигне до тук.

Не съм съгласна.



1. Убийството, включително и по любов, е престъпление. Използването на оръжие на натоварено градско кръстовище в столицата, е заплаха и за рикоширащи престъпления. Сдобиването на млад, 22-годишен човек с оръжие е голяма въпросителна ...Житейска, обществена, може би и правна ...

2. Това с кого, колко и как имаш любовни взаимоотношения, е единствено въпрос на личен избор. Това дали обичаш двама души едновременно е може би терзание за душата, но не и престъпление, което да се бичува от обществото. (Надявам се епохата на Инквизицията да е отминала завинаги). От кога съдим другите и за това кого и колко обичат?!?!??!

И трето:

Тъжно ми е. Много ми е тъжно, че се случи това.

Облачно е, ще вали. Едва ли, може би.

Инструкции за употреба на "Времето" по БТВ.

Стъпка 1:

(Осъществява се след "Стъпка 0: Събудете се и станете от леглото. Събудете се отново, този път наистина.)
Включете телевизора и нагласете на БТВ.

Стъпка 2:

Изчакайте смразяващия кръвта или успиващия мозъка разговор в студиото да свърши. Изгледайте новините с половин ухо и нула заинтересовано око.


 Стъпка 3:

 Отидете да си измиете зъбите по време на рекламите. (Така ще спестите време, около 3 мин., и притеснения за това дали нямате запек, главоболие, недостатъчно качествени превръзки за цикъла, малко пари и голяма нужда от заем - поне за апартамент, ако не се сетите друго, и др.)   

Стъпка 4:

Заредете се пред екрана и поемете преливащата от кинескопа енергия на Борислав Чолаков.

Стъпка 5:

Чуйте какво ще ви каже (не се опитвайте да го разберете в момента).
Забравете всичко чуто.
Усмихнете му се и вие.
Вижте цифрите и иконите по екрана. Запомнете ги.
Отидете до гардероба. Извикайте в съзнанието си видените преди малко градуси и прогноза. Изберете дрехи, като ги съобразите с прогнозата. 
След това облечете нещо противоположно на първото избрано.

Men in black

С изключение на Джейсън Стейтъм, Мат Деймън, Даниел Крейг и още няколко олицетворения на Героя в (качествените) американските екшъни, доскоро идеята да погледна с радост на мъж с оръжие ми звучеше като преварен боб. Пихтиеста и безвкусна. Дори при срещата ми с безобидния тематичен имидж на Andrews си казах: "Е, това пък кому е нужно? Само така ли може да се изрази мъжкото? Дали съм свидетел на творческо безсилие и социално недоглеждане или мъжете това си искат и марката добре е напипала копчето?".


В последните месеци, обаче, мисълта, че нещо лошо може да доведе до нещо добро не ми е толкова чужда. И зачестилите образи на мъже с оръжие в медиите ми действат по-скоро успокоително. Плашещо, но и успокоително. Защото ставам (далечен) свидетел на отприщена вълна от несъгласие с несвободата, на живи протести срещу стари режими, организирани чрез социалните мрежи, на използването на тотално различни, но може би взаимноподхранващи се средства за борба - от улични бунтове до "социални" рап песни (попаднах на един страшно интересен материал по CNN за рапъри в Тунис, които събират цялата истина за случващото се в своите песни) ...

А днес на това: http://www.dnevnik.bg/photos/2011/03/18/1059206_fotogaleriia_licata_na_bunta_v_libiia/?ref=miniurl 
Ако не беше толкова истинско, щеше да прилича на авангардна фотосесия на провокативна мъжка марка.


Макар винаги да ме е привличал, малко зная за арабския свят. А и след една такава книга като "Ловецът на хвърчила" човек разбира как нещата са много, мнооооого болезнено сложни. Всъщност направо си се чувствам неудобно да коментирам. Още повече, че си седя спокойно вкъщи, най-близкият ми допир със случващото се са Ал Джазира и BBC, а в този момент поизмъчената ни държава ми изглежда като оазис на демокрацията и свободата в сравнение с онзи свят. Но все пак - идеята за борба за свобода навлезе с нов смисъл в живота ни. Вече това не е само романтична тема в скучните публични речи по случай трети март, а жива, опръскана с кръв и неясно бъдеще история. 

П.С. А когато извоюват свободата си, е време тези мъже да обърнат внимание и на свободата и правата на жените си.