В последните месеци, обаче, мисълта, че нещо лошо може да доведе до нещо добро не ми е толкова чужда. И зачестилите образи на мъже с оръжие в медиите ми действат по-скоро успокоително. Плашещо, но и успокоително. Защото ставам (далечен) свидетел на отприщена вълна от несъгласие с несвободата, на живи протести срещу стари режими, организирани чрез социалните мрежи, на използването на тотално различни, но може би взаимноподхранващи се средства за борба - от улични бунтове до "социални" рап песни (попаднах на един страшно интересен материал по CNN за рапъри в Тунис, които събират цялата истина за случващото се в своите песни) ...
А днес на това: http://www.dnevnik.bg/photos/2011/03/18/1059206_fotogaleriia_licata_na_bunta_v_libiia/?ref=miniurl
Ако не беше толкова истинско, щеше да прилича на авангардна фотосесия на провокативна мъжка марка.
Макар винаги да ме е привличал, малко зная за арабския свят. А и след една такава книга като "Ловецът на хвърчила" човек разбира как нещата са много, мнооооого болезнено сложни. Всъщност направо си се чувствам неудобно да коментирам. Още повече, че си седя спокойно вкъщи, най-близкият ми допир със случващото се са Ал Джазира и BBC, а в този момент поизмъчената ни държава ми изглежда като оазис на демокрацията и свободата в сравнение с онзи свят. Но все пак - идеята за борба за свобода навлезе с нов смисъл в живота ни. Вече това не е само романтична тема в скучните публични речи по случай трети март, а жива, опръскана с кръв и неясно бъдеще история.
 |
| П.С. А когато извоюват свободата си, е време тези мъже да обърнат внимание и на свободата и правата на жените си. |
