Прошка

Днес е "ден на прошката".

Хората са умиротворени някак, вдъхновени да получат прошка от близките си, да се "изповядат", за да живеят по-спокойно, да дишат по-лесно. Красив празник, един от най-българските празници - така го описват мнозина. Да, има нещо красиво в това да се смириш ... пред вината. Да се изправиш лице в лице с нея. И да поискаш помощ от тези, към които я чувстваш, за да простиш на себе си. ... Защото явно нямаш сили да го направиш сам. 

Християнски празник ли е? Езически ли? Или чисто български? Има ли значение всъщност, не зная, но се замислям. Християнски или чисто български. Залагам на едно от двете.

Любопитно е. Американците имат "Ден на благодарността", ние - "Ден на прошката". Едно от малкото неща, за които безусловно им се възхищавам, и малко завиждам.

За толкова много неща съм изпитвала вина. Ако има състояние, което безпогрешно мога да разпозная у себе си - това е вината. Много сме си близки, говорим си "на ти". Даже се забавляваме заедно. Но, той животът е мъдър. Наскоро ми даде добър урок за това колко злововредно, мълниепагубно и мръснобезсмислено е това чувство. Запрати ми тази истина право в лицето и изтрезнях. Когато разбрах как едно от нещата, за които съм се чувствала най-виновна в последните години, "въобще не е по моя вина". Ха сега - оправяй се! Голям смях падна. През сълзи ;-)

Та така. Има много неща, за които да се извинявам. И всеки ден ми идва да се извинявам.

На майка си, на баща си, на сестра си, на хора, които вече не са сред живите, на приятели и близки ... на Света, че не мога да му помогна, както ми се иска. На себе си. Да не говорим на себе си. И докъде ще доведе това? Да се извиняваме, че сме това, което сме ... че искаме, че чувстваме, че се страхуваме, че грешим. Едва ли не, че дишаме, че живеем ... Така погледнато - няма много смисъл. Даже е доста глупаво и наивно.

Хубаво нещо е прошката. Но само, когато я търсиш от себе си. За всички други, горепосочени - предпочитам да

БЛАГОДАРЯ.

П.П. Сега се налага да ходя да искам прошка и защото се забавих с писането и ме чакат на масата ;-)