Да си скъсаш задника

Да си скъсаш задника е достатъчно, за да постигнеш това, което искаш.
Както и е естествен, почти физиологичен начин да пренебрегнеш разгромяващото чуждо суеверие "Това няма да стане".
Прости истини и велики разкази от един човек, когото съжалявам, че не познавам:
http://www.youtube.com/watch?v=Xq-HpT5jh2Q
И аз благодаря!

Dog (tr)eat Dog

Вървиш си разсеяно по централна градска улица. Изведнъж сред тълпата срещу теб се появява едно по-особено лице, което грейва с разтапяща усмивка при вида ти. Притежателят й забързва към теб, без да се старае да прикрива неистовото си желание да те доближи. Спирате се един срещу друг и за части от минутата споделяте неизчислимо количество радост от обикновения факт, че сте се засекли. Нерядко след това се случва непознатият предано да те последва – не защото си му обещал нещо, а просто защото инстинктивно те е харесал.

Who let the dogs out?!

http://www.youtube.com/watch?v=9sLR0vgpeWI&feature=related

Кучетата са единствените животни, освен котките, сред които има „бездомни” – като при хората. Няма бездомни гълъби, бездомни крави (освен в Индия, но това е друга тема), бездомни папагали или бездомни коне. Има „диви“, но не и бездомни. Разликата между последните две е в избора. Кучето не е избрало да бъде бездомно - самият факт, че се нарича така, говори, че на него му е предопределено да има дом, но няма. (Нека сега не се спираме на несъстоятелните реплики от вида „Абе, стига с тия кучета, то има бездомни хора, деца, а вие с тия помияри...“. Това е като да умираш от болка едновременно от зъб и от апандисит и да си казващ „Абе стига с тоя зъб, то апандиситът ме съсипва ...“. На зъба също е добре да му се обърне внимание, нищо, че не е толкова фатален. А всъщност би могъл и да стане.)

Бездомните кучета са като бездомните деца – някой друг е взел решение вместо тях да ги захвърли на произвола на улицата. Те не са виновни за съдбата си. Дори онези, които лаят по хората, събират се на глутници и нападат беззащитни деца, нападат кротко разхождащи се хора с прилежно вързани на каишка четириноги, дори болните и краставите – и те не са. Да, идваше ми да ги убия, когато едно време разхождах тримесечната си овчарка и почти всеки ден ни се случваше да ни нападнат, но и тогава не бяха виновни. Виновни са хората. За действията си, а понякога и за бездействието си. За безхаберието си, за безчувствието си, за злобата си и за уродливата си жестокост.

И докато не се реши въпросът с хората, усилията на Animal Rescue (http://arsofia.com/bg/ - искрено се надявам бройката на хората, които ги подкрепят, да продължава да расте) и подобни организации ще бъде като да запушваш дупка след дупка в пробита стена, а от другата страна някой междувременно да прави по няколко нови пробива на всяко твое усилие. Само мисълта, че, докато се намери осиновител на едно бездомно кученце, някой нещастник е изхвърлил в реката черен чувал с нови 8 бездомничета или е пуснал нещастния си питбул срещу света, е съсипваща. (И въобще от къде на къде хората си въобразяват, че имат право да решават и отнемат безпричинно живота на други живи същества?!) И без философии, моля, това да се оправдаващ със съществуването на по-големи проблеми (глобалното затопляне, проблемите в образованието, безработицата и т.н. ), за да не решаваш наличните, е доста долнопробна форма на бягство.

И тъй като няма как да вържем в чувал или с верига за някое крайпътно дърво дори за кратко онези, които изоставят, бият и убиват кучетата си, насъскват ги срещу беззащитни същества или просто правят мръсно на съседите си с домашни любимци, може би трябва да бъдат принудени да не го правят по много по-болезнен начин. С глоби. Огромни, тлъсти, несправедливо безкомпромисни глоби, които единствено могат да накарат сърцата им да кървят. (Както нашите при гледката на нещастни животни.)

На всички нас останалите вида на окървавените им портфейли ще ни бъде по-приятен отколкото на потънал в пот и кръв гладиатор за римската тълпа. И е добре този бездушен, чревоугоден, възглуповат и крайно инертен римски император в лицето на Общината да вземе да се надигне от постелята си и да види, че демокрацията е победила. И, че кучето е най-добрият приятел на човека.

Цяла нова година

През новогодишните празници хората си пожелават почти едни и същи неща – най-обикновени и най-истински: здраве, щастие, късмет, усмивки, сбъдване, повече (от хубавото) и по-малко (от нехубавото), и т.н... Нагазвайки обаче в новата година, усещането за лекотата, с която са произнасяли тези пожелания, потъва като прогизнал чувал. И често забравят в какво са се вричали около 31 декември.

Къде се къса конецът? Защо твърдата убеденост, че новата година ще бъде по-добра, се разпаря под тежестта на трупащите се дни?   

Да си лековерен обикновено се приема за недобра черта. И, както много неща, минаващи под знаменателя „обикновено” и „така е прието”, и това може да бъде подложено на съмнение. Не е ли лековерието израз на вътрешното ни знание, че нещо ще (го) бъде, без никакви доказателства? Просто ще. Също толкова естествено, колкото се изричат малките-големи пожелания по празниците. И може би класацията на новогодишните пожелания (която по естество има хоризонтален, а не вертикален характер) е добре да бъде оглавявана от простичкото: „Нека новата година бъде също толкова лековерна, колкото и новогодишната нощ”!