През новогодишните празници хората си пожелават почти едни и същи неща – най-обикновени и най-истински: здраве, щастие, късмет, усмивки, сбъдване, повече (от хубавото) и по-малко (от нехубавото), и т.н... Нагазвайки обаче в новата година, усещането за лекотата, с която са произнасяли тези пожелания, потъва като прогизнал чувал. И често забравят в какво са се вричали около 31 декември.
Къде се къса конецът? Защо твърдата убеденост, че новата година ще бъде по-добра, се разпаря под тежестта на трупащите се дни?
Да си лековерен обикновено се приема за недобра черта. И, както много неща, минаващи под знаменателя „обикновено” и „така е прието”, и това може да бъде подложено на съмнение. Не е ли лековерието израз на вътрешното ни знание, че нещо ще (го) бъде, без никакви доказателства? Просто ще. Също толкова естествено, колкото се изричат малките-големи пожелания по празниците. И може би класацията на новогодишните пожелания (която по естество има хоризонтален, а не вертикален характер) е добре да бъде оглавявана от простичкото: „Нека новата година бъде също толкова лековерна, колкото и новогодишната нощ”!
Няма коментари:
Публикуване на коментар