петък, 26 ноември 2010 г.

Ще (ми се)

  • Гугъл да разбираше какво искам и търся и да ми го предоставяше в стегнат формат, без да изтичат очите и времето ми в мрежата. Гугъл да се досещаше и за онова, което не търся, но бих се радвала да намеря, за да бъде така любезен да ми предлага и него.
  • България да беше по-добро място за живеене. (Аз си харесвам страната и част от хората в нея, но кой ли не би искал да е по-находчива, по-стилна, по-смела, по-смислена, по-обещаваща, по-любезна, по-справедлива и по-малко провинциална. А, и по-бърза в начина, по който постига всичко това.).
  • Един живот да стига да обиколиш света в приятна компания.
  • Кока-Кола да беше елексир за живот, а банките – организации с нестопанска цел. (Нивото на потребление и на двете е завидно голямо, а общата им добронамереност клони към нула – и заедно, и по отделно).
  • На хората, които убиват животни с комерсиална цел, за удоволствие или от чиста злоба да им растат сърбящи пъпки в ушите при всяко извършено злодеяние.
  • Бесните шофьори по пътищата да мислеха какво правят, а не да мислят после какво са направили. (За да не ми се налага да справям с първични мисли как ми иде да ги убия.)
  • Работодателите да се отнасяха към служителите си като към собствени деца, а те към работодателите си – като към най-добри приятели.
  • Бранд мениджърите да не бяха толкова ревниви към марките си, които така и така не им принадлежат. И да не бяха толкова страхливи за промените, които така и така ще дойдат.
  • Екологичното мислене да не беше ценност, към която се стремим и се възпитава, а физиологична необходимост като ходенето до тоалетна. (Просто го правиш и толкоз, ако не искаш да си „носиш последствията“. При това всеки ден по няколко пъти.)
  • Политическите партии да бяха листвани на борсата. (Какви невероятни добродетели и благородни действия биха произлезли от това.)
  • Спортната злоба да си останеше в очертанията на игрището, а успехите в живота да не се измерваха с головете във вратата на другия.
И още:
  • Слънцето да поеме ролята на благотворителна организация, която доставя вода, храна и топлина до всички краища на света. (То е единственото, което има неизчерпаеми ресурси, географско покритие и способността да се самосъхранява и самовъзпроизвежда. Засега. Най-вече, защото хората не са стигнали до него.)
  • И още такива-ми-ти...

1 коментар:

  1. Един живот да стига да обиколиш света в приятна компания. - само това да направи човек за един живот - ашколсун :)))

    ОтговорИзтриване