На не какъв да е театър,
На театър, на който да забравиш, че си в зала и пред теб играят актьори,
На театър, който да няма нищо общо с всичките постановки, които си гледал наскоро и които спокойно лежат върху скалата между потресаващо невъзможната "Убийството на Гонзаго" и прелестната "Хъшове",
Ако ти се ходи на театър, след който не можеш да ходиш, не можеш да дишаш и не можеш дори да произнесеш името на любимата бира в заведението, в което си се довлякъл, за да осмислиш "Какво, по дяволите беше това?!",
На театър, в който това, че героите крещят до припадък и от болезнено безсилие трошат почти в краката ти (камерна сцена) керамични съдове, звучи и се усеща като лек полъх на летен вятър в сравнение с ураганите, които изригват от душите им,
Ако ти се ходи на театър, по време на който се чувстваш сякаш някой много як мъжага яростно те млати с бухалка в гърдите, а душата ти стене като бижутериен магазин след кражба с взлом,
Ето нещо за теб:
Страхотно. Много точно обяснение...за тези, които слабо могат да си го представят или силно са го преживели ;о)))
ОтговорИзтриванеслед побоя снощи дори не мога да изблея - козите не блеят
ОтговорИзтриванетенкс за идеята :)
ОтговорИзтриване