Днес един млад мъж застреля друг млад мъж и се опита да сложи край на живота си (засега с неясен резултат) на централно кръстовище в София. Най-вероятната причина, за "късмет" на МВР - любовен триъгълник. Един отнет невръстен живот, втори - клатещ се на ръба на смъртта. Един трети, съсипан от най-вероятна непоносима вина, която му се стоварва като страшен, безкраен кошмар.
Нямаше как да не забележа две неща, които едновременно много ме притесняват и провокират да взема отношение:
1. Почти самодоволния тон, с който МВР съобщава причината за трагедията. Демек - това е "битова драма", престъпност в България няма. Отговорната институция си върши работата отговорно. И би било безотговорно да не преизберем ръководството й на предстоящите избори.
2. Появилите се веднага коментари за това как, ако жената "знаела къде да си разтваря краката", нямало да се стигне до тук.
Не съм съгласна.
1. Убийството, включително и по любов, е престъпление. Използването на оръжие на натоварено градско кръстовище в столицата, е заплаха и за рикоширащи престъпления. Сдобиването на млад, 22-годишен човек с оръжие е голяма въпросителна ...Житейска, обществена, може би и правна ...
2. Това с кого, колко и как имаш любовни взаимоотношения, е единствено въпрос на личен избор. Това дали обичаш двама души едновременно е може би терзание за душата, но не и престъпление, което да се бичува от обществото. (Надявам се епохата на Инквизицията да е отминала завинаги). От кога съдим другите и за това кого и колко обичат?!?!??!
И трето:
Тъжно ми е. Много ми е тъжно, че се случи това.
